ИЗ ПОЭМЫ „ИГРА СТИХОТВОРЧЕСКАГО ВООБРАЖЕНИЯ, ИЛИ ПИСЬМО ПОХВАЛЬНОЕ ПУНШУ К ГОСПОДИНУ N, ОТ ПРИЯТЕЛЯ ЕГО С ПРИОБЩЕНИЕМ ПЕСНИ МАСЛЕНИЦЕ В САНКТ-ПЕТЕРБУРГЕ”
Павел Павлович Икосов (1760-1811 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОХВАЛНО ПИСМО ЗА ПУНША 1 http://www.stihi.ru/2014/12/11/4
ПОХВАЛНО ПИСМО ЗА ПУНША 2
Героят щом за мъст реши да вдигне котва,
веднага съдовете, пълни с пунш, приготвя.
В морето пуншът за спасение е щит
пред болестта, която там е чест бандит,
които сред вълните да вървят решават,
от опит че лекува пуншът потвърждават.
Героят щом се появи пред вражи флаг,
духа му с дух укрепва пуншът, пъди страх.
При бой с врага на морските герои
лекува болки пуншът и е център в боя.
Нали достойнствата му, друже, си видял?
Ще бъде с него всеки здрав, ще е успял!
Изчезват скръб и мъки в пътя морски, ето –
щом има пунш, до колене ще е морето!
По правилото за полезност иде реч,
че и Америка без пунш ще е далеч.
Макар съзвездия небесни да блещукат,
с компас и с помощта на морските науки
морето лесно можеш да преплуваш ти;
но трябва екипажът с пунш да се снабди,
та в плаването болест страшна да не зърне,
в отечеството свое здрав да се завърне.
Докарва много ползи морският герой,
за тях не трябва ли да хвали пунша той?
Обучен е героят, но смъртта му свети,
той бори се и с враг, и с болест, и с морета.
И сред море велик, и на земя велик
за всеки пуншът е – за млад и за старик,
поети, лекари грамотно знаят лично,
че пуншът замисъл полезен е за всички,
съгласни са с това любовник и глупак;
приятелите вкусят ли състава благ,
ще бъдат радостни в приятелска беседа,
ще бъде свеж съсед, щом пийне със съседа.
Но туй за да покажем, нека лекар нам
да каже; пунша морски да оставим там,
а само сухопътния да зърнем
и с пунша поглед към земята да обърнем;
макар че в лекарски рецепти не видях
да е предписан пунш на някого от тях.
Та щом е ризата до тялото най-здрава,
защо ли те на пунша почит да отдават,
ако без полза е? Но е узнал човек,
че пуншът при простуда е чудесен лек.
Не всеки туй разбира... Знае ли, тогава
властта си, друже, лекарят ще умножава...
Ударения
ПОХВАЛНО ПИСМО ЗА ПУНША
Геро́ят што́м за мъ́ст реши́ да вди́гне ко́тва,
ведна́га съ́довете, пъ́лни с пу́нш, приго́твя.
В море́то пу́ншът за спасе́ние е шти́т
пред болестта́, коя́то та́м е че́ст банди́т;
кои́то сред вълни́те да вървя́т реша́ват,
от о́пит че леку́ва пу́ншът потвържда́ват.
Геро́ят што́м се появи́ пред вра́жи фла́г,
духа́ му с ду́х укре́пва пу́ншът, пъ́ди стра́х.
При бо́й с врага́ на мо́рските геро́и
леку́ва бо́лки пу́ншът и е це́нтър в бо́я.
Нали́ досто́йнствата му, дру́же, си видя́л?
Ште бъ́де с не́го все́ки здра́в, ште е успя́л!
Изче́зват скръ́б и мъ́ки в пъ́тя мо́рски, е́то –
штом и́ма пу́нш, до колене́ ште е море́то!
По пра́вилото за поле́зност и́де ре́ч,
че и Аме́рика без пу́нш ште е дале́ч.
Мака́р съзве́здия небе́сни да блешту́кат,
с компа́с и с помоштта́ на мо́рските нау́ки
море́то ле́сно мо́жеш да преплу́ваш ти́;
но тря́бва екипа́жът с пу́нш да се снабди́,
та в пла́ването бо́лест стра́шна да не зъ́рне,
в оте́чеството сво́е здра́в да се завъ́рне.
Дока́рва мно́го по́лзи мо́рският геро́й,
за тя́х не тря́бва ли да хва́ли пу́нша то́й?
Обу́чен е геро́ят, но смъртта́ му све́ти,
той бо́ри се и с вра́г, и с бо́лест, и с море́та.
И сред море́ вели́к, и на земя́ вели́к
за все́ки пу́ншът е – за мла́д и за стари́к,
пое́ти, ле́кари грамо́тно зна́ят ли́чно,
че пу́ншът за́мисъл поле́зен е за вси́чки,
съгла́сни са с това́ любо́вник и глупа́к;
прия́телите вку́сят ли съста́ва бла́г,
ште бъ́дат ра́достни в прия́телска бесе́да,
ште бъ́де све́ж съсе́д, штом пи́йне със съсе́да.
Но ту́й за да пока́жем, не́ка ле́кар на́м
да ка́же; пу́нша мо́рски да оста́вим та́м,
а са́мо сухопъ́тния да зъ́рнем
и с пу́нша по́глед към земя́та да объ́рнем;
мака́р че в ле́карски реце́пти не видя́х
да е предпи́сан пу́нш на ня́кого от тя́х.
Та што́м е ри́зата до тя́лото най-здра́ва,
зашто́ ли те́ на пу́нша по́чит да отда́ват,
ако без по́лза е? Но е узна́л чове́к,
че пу́ншът при просту́да е чуде́сен ле́к.
Не все́ки ту́й разби́ра... Зна́е ли, тога́ва
властта́ си, дру́же, ле́карят ште умножа́ва...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Павел Икосов
ПИСЬМО ПОХВАЛЬНОЕ ПУНШУ 1 http://www.stihi.ru/2014/12/11/4
ПИСЬМО ПОХВАЛЬНОЕ ПУНШУ 2
Когда герой летит обиды мстить чрез волны,
Имеет он всегда сосуды пуншу полны;
Пунш на море ему спасенья ставит щит
От той болезни, что столь часто тяготит
Тех, кои по волнам ходить определили
И опытом сие всегдашним утвердили.
Коль явится пред сим героем вражий флаг,
Дух духом пунш скрепит, отымет всякий страх.
Воюя против двух врагов, морских героев,
Против болезней врач, душа пунш средь их боев.
Каких достоин он, скажи, мой друг, похвал?..
Всяк будет с ним здоров, всяк будет с ним удал.
Ни скорбь не нападет в пути морском, ни горе,
И по колено он покажет всяко море!
По правилу сему я смею утвердить,
Что и Америки без пунша б не найтить.
Хотя сопутствием созвездий всех небесных,
Компаса и других наук морских известных
Все в свете сем моря немудрено проплыть;
Но если пуншу где неможно им добыть,
То редкой от чумы морской освободится
И в отчество своё здоровый возвратится.
Коль много пользы мы в морских героях зрим,
Не должен ли быть пунш за здравье их хвалим?
Учён морской герой и окружён смертями,
Он борется с врагом, с болезнью и морями.
Пунш на море велик и на земли велик,
Согласно скажет всяк – и юный, и старик,
Врачи, пииты все и умны грамотеи,
Что в пунше есть для всех полезныя затеи,
Любовник с дураком согласен будет в том;
А также и друзья, приняв состав сей ртом,
Все скажут, что он им приятну даст беседу,
Лишь только поднеси его сосед соседу.
Но чтоб то доказать, начнем мы со врачей;
Оставя лечущих всех пуншем средь морей,
А сухопутных здесь одних разсмотрим
И тем от моря взор на землю поворотим;
Хотя в врачебных их записках не найдем,
Чтоб был состав такой из них предписан кем.
Но буде всех одежд рубашка ближе к телу,
Зачем же им самим честь пуншу делать смелу,
Коль пользы нету в нём?.. а практика в ответ,
Что пунша всех лекарств в простуде лучше нет.
Не всякому вскричать… большой однако ж части,
Вот им ответ, мой друг, и весь предел их власти.
1799 г.
---------------
Руският поет Павел Икосов (Павел Павлович Икосов) е роден през 1760 г. Завършва Московския университет (1777-1780 г.). Първото му публикувано стихотворение е в сп. „Вечерняя заря” през 1782 г. Публикува стихове, оди, басни и алегории в списания като „Собеседник”, „Покоящийся трудолюбец”, „Друг юношества”, „Беседующий гражданин” и др. Работи като чиновник (от 1781 г.) и секретар в Сената (1797 г.), титулярен съветник (1802 г.), специалист в Комисията по законите (1804 г.) и помощник-началник на отделението по гражданските закони (1807 г.). Съучредител е на Обществото на другарите на словесните науки (1786 г.). Автор е на книгите „Дифирамв, изображение ужасных деяний французской необузданности, или плачевная кончина царственного мученика Людовика XVI” (1793 г.) и „Игра стихотворческого воображения или письмо похвальное пуншу к господину N от приятеля его” (1799 г.). Умира на 12/24 април 1811 г. в Петербург.
* Гравюра от английския художник Уйлям Хогарт „Съвременен полунощен разговор” (или „Пируване на ценителите на пунша”), 1732 г.